Patrizzia (Надежда Ангелова)
2050 18104
14.04.2020 г., 15:46 ч.  

Спомняш ли си? 

  Поезия » Друга
408 4 18

Спомняш ли си люлките, синджирите,
те ни бяха в космоса, ракетата.
Веселата глъч, на панаирите,
алената сладост, на петлетата?

 

Музика звучи. Блестят стрелбищата,
блещим се - две любопитни жабчета,
лепне радост, на памукът в нищото...
За вечеря - хлебче и кебапчета.

 

Циркови манежи, дребни понита
и Козарев Тошко ни разсмиваше.
Стиснало играчките, бонбоните,
детството усмихнато заспиваше...

 

Днес и циркът друг е, и арените,
с теб, в живота все се разминаваме.
Само по очите си, засмените
и трапчинките се разпознаваме...

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е, Ангелче!
  • Виждам как се усмихвате, момичета, усмивките ви греят! Иска ми се да раздам на всички захарен памук, петлета и "ракетки".
  • "И циркът друг е..." ми то животът днес е цирк!
    Поздравления!
  • Хубаво е и финалът е искрящ!
  • Готино и връща назад в спомени, когато всичко ни беше до коленете
  • Еххх, толкова мило и носталгично ми стана...Спомням си!🎈
  • Ех, че хубав стих- не стига че не съм спала, ами сега и ще преглъщам цял ден... толкова мили спомени. Дали така е с всяко време, което отмине. Поздравявам те за стиха, Наде!
  • Детските спомени са най-хубави
  • Не ми говори на Вие, че се чувствам на 100. Може, ако не си ми мъж. Спирам, че го обърнахме на чат.
  • Така е, напълно съм съгласна с Вас. Между другото и "съскането" може да е сладко.
  • Аз и "съскам"...Та мисълта ми беше - различни, значи симпатични. Гуш!
  • Шашав е супер. На мен ми куца р-то 🤣
  • Здравейте, аз пък отраснах в Босилеград, Сърбия, а вече две години следвам в София. С приятелките ми се смеем колко различно звучи думичката "лале" казана от мен и от тях. Много е интересно, все докато някой не те упреква за това...
  • Дени, Ради, младички сте, не помните, но се радвам, че ви докоснаха моите спомени. Знаеш ли Ради, аз живея в Сърбия, вече 11 години. Мъжът ми ме кара, да казвам луд и ми се смее, че не мога да "докарам" сладкото, меко л. Да, ама минах на шашав. Така е, Вики! Благодаря, сенсей!
  • Беше едно време...
    Хареса ми!
  • Детските спомени остават, а заедно с тях, остава и емоцията. Поздрави!
  • Много ми харесва стихотворението!
  • Много хубаво, Наде 😊🌹❤️
Предложения
: ??:??