14.04.2020 г., 15:46  

Спомняш ли си?

613 4 17

Спомняш ли си люлките, синджирите,
те ни бяха в космоса, ракетата.
Веселата глъч, на панаирите,
алената сладост, на петлетата?

 

Музика звучи. Блестят стрелбищата,
блещим се - две любопитни жабчета,
лепне радост, на памукът в нищото...
За вечеря - хлебче и кебапчета.

 

Циркови манежи, дребни понита
и Козарев Тошко ни разсмиваше.
Стиснало играчките, бонбоните,
детството усмихнато заспиваше...

 

Днес и циркът друг е, и арените,
с теб, в живота все се разминаваме.
Само по очите си, засмените
и трапчинките се разпознаваме...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, Ангелче!
  • Виждам как се усмихвате, момичета, усмивките ви греят! Иска ми се да раздам на всички захарен памук, петлета и "ракетки".
  • "И циркът друг е..." ми то животът днес е цирк!
    Поздравления!
  • Хубаво е и финалът е искрящ!
  • Готино и връща назад в спомени, когато всичко ни беше до коленете

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...