14 апр. 2020 г., 15:46  

Спомняш ли си?

617 4 17

Спомняш ли си люлките, синджирите,
те ни бяха в космоса, ракетата.
Веселата глъч, на панаирите,
алената сладост, на петлетата?

 

Музика звучи. Блестят стрелбищата,
блещим се - две любопитни жабчета,
лепне радост, на памукът в нищото...
За вечеря - хлебче и кебапчета.

 

Циркови манежи, дребни понита
и Козарев Тошко ни разсмиваше.
Стиснало играчките, бонбоните,
детството усмихнато заспиваше...

 

Днес и циркът друг е, и арените,
с теб, в живота все се разминаваме.
Само по очите си, засмените
и трапчинките се разпознаваме...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е, Ангелче!
  • Виждам как се усмихвате, момичета, усмивките ви греят! Иска ми се да раздам на всички захарен памук, петлета и "ракетки".
  • "И циркът друг е..." ми то животът днес е цирк!
    Поздравления!
  • Хубаво е и финалът е искрящ!
  • Готино и връща назад в спомени, когато всичко ни беше до коленете

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...