Спонтанно

7 sept 2015, 20:12

Poesía

360 0 1

Четирдесет и пет не е лъжа,

а казваха, че толкова ни стигат.

Ако духът си гледам, то греша.

Цифрите напразно ми се вдигат.

Мама честити ми, за кураж.

Синът - ми честити от уважение.

Четирдесет и пет години стаж,

а аз уви, съм пак на заколение.

Изпуснах от живота много аз.

Синът ми се избръсна без да видя.

За бъдещето давам си кураж,

но можа ли куражът да се свиди?...

Четирдесет и пет са вече скраб.

Аз вече мисля само европейски.

В този луд и безграничен свят,

робувам на закони Пеевски.

Господ за смирение шепти.

Смирен обаче, няма как да бъда!

Имам само две очи,

но това не значи, че съм мъдър.

Виждам, отразявам и боля.

Болката си как да разиграя?

Всички са нестихваща вода.

Интересът, пътища чертае.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.