Спонтанно
Четирдесет и пет не е лъжа,
а казваха, че толкова ни стигат.
Ако духът си гледам, то греша.
Цифрите напразно ми се вдигат.
Мама честити ми, за кураж.
Синът - ми честити от уважение.
Четирдесет и пет години стаж,
а аз уви, съм пак на заколение.
Изпуснах от живота много аз.
Синът ми се избръсна без да видя.
За бъдещето давам си кураж,
но можа ли куражът да се свиди?...
Четирдесет и пет са вече скраб.
Аз вече мисля само европейски.
В този луд и безграничен свят,
робувам на закони Пеевски.
Господ за смирение шепти.
Смирен обаче, няма как да бъда!
Имам само две очи,
но това не значи, че съм мъдър.
Виждам, отразявам и боля.
Болката си как да разиграя?
Всички са нестихваща вода.
Интересът, пътища чертае.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
