15 sept 2010, 10:01

Спор

  Poesía
627 0 5

- Накрая всички

            идват при мен

                        - казала Земята.

- Не е вярно,

                идват при мен

                        - възпротивила се Смъртта.

- Грешите, при вас просто

            идват телата, а при мене душите

                        - намесил се Бог.

- Да, но не и всичките!

         - дочул се глас от мрака.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явление Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички. Това не е поезия. Аз никога не съм писал такава, освен в случаите, в които съм. Това е мото към една метъл песен, която писах за една група,която така и не се сформира. Който я е усетил - усетил, който не - не му е настроен приемника на същата вълна.
  • - А дали е така?
  • Банално! Къде тук е поезията?
  • Ха така!!!
  • Опс, този глас да не се обажда от ада!...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...