15 sept 2010, 10:01

Спор

  Poesía
630 0 5

- Накрая всички

            идват при мен

                        - казала Земята.

- Не е вярно,

                идват при мен

                        - възпротивила се Смъртта.

- Грешите, при вас просто

            идват телата, а при мене душите

                        - намесил се Бог.

- Да, но не и всичките!

         - дочул се глас от мрака.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явление Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички. Това не е поезия. Аз никога не съм писал такава, освен в случаите, в които съм. Това е мото към една метъл песен, която писах за една група,която така и не се сформира. Който я е усетил - усетил, който не - не му е настроен приемника на същата вълна.
  • - А дали е така?
  • Банално! Къде тук е поезията?
  • Ха така!!!
  • Опс, този глас да не се обажда от ада!...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....