15.09.2010 г., 10:01

Спор

628 0 5

- Накрая всички

            идват при мен

                        - казала Земята.

- Не е вярно,

                идват при мен

                        - възпротивила се Смъртта.

- Грешите, при вас просто

            идват телата, а при мене душите

                        - намесил се Бог.

- Да, но не и всичките!

         - дочул се глас от мрака.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явление Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички. Това не е поезия. Аз никога не съм писал такава, освен в случаите, в които съм. Това е мото към една метъл песен, която писах за една група,която така и не се сформира. Който я е усетил - усетил, който не - не му е настроен приемника на същата вълна.
  • - А дали е така?
  • Банално! Къде тук е поезията?
  • Ха така!!!
  • Опс, този глас да не се обажда от ада!...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...