Sep 15, 2010, 10:01 AM

Спор

  Poetry
634 0 5

- Накрая всички

            идват при мен

                        - казала Земята.

- Не е вярно,

                идват при мен

                        - възпротивила се Смъртта.

- Грешите, при вас просто

            идват телата, а при мене душите

                        - намесил се Бог.

- Да, но не и всичките!

         - дочул се глас от мрака.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явление All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички. Това не е поезия. Аз никога не съм писал такава, освен в случаите, в които съм. Това е мото към една метъл песен, която писах за една група,която така и не се сформира. Който я е усетил - усетил, който не - не му е настроен приемника на същата вълна.
  • - А дали е така?
  • Банално! Къде тук е поезията?
  • Ха така!!!
  • Опс, този глас да не се обажда от ада!...

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...