Sep 15, 2010, 10:01 AM

Спор

  Poetry
629 0 5

- Накрая всички

            идват при мен

                        - казала Земята.

- Не е вярно,

                идват при мен

                        - възпротивила се Смъртта.

- Грешите, при вас просто

            идват телата, а при мене душите

                        - намесил се Бог.

- Да, но не и всичките!

         - дочул се глас от мрака.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явление All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички. Това не е поезия. Аз никога не съм писал такава, освен в случаите, в които съм. Това е мото към една метъл песен, която писах за една група,която така и не се сформира. Който я е усетил - усетил, който не - не му е настроен приемника на същата вълна.
  • - А дали е така?
  • Банално! Къде тук е поезията?
  • Ха така!!!
  • Опс, този глас да не се обажда от ада!...

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...