2 ago 2012, 21:26

Според котките

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

В това небе няма облаци, така е недовършено.
Съзаклятие ли е нужно да го съживя,
или дим от изгоряла надежда,
пушек от фино страдание.
Без облаци то е неприемливо.
Какво му трябва, за да е щастливо?
Китари с мрачни струни,
депресирани принцеси,
шест реда бодлива тел в душата,
индиректни цепнатини на нощта,
вопъл на пшеничен клас?
О, така искам да помисля за небето,
да направя нещо за него.
Нещо за нещото.
Да му изпратя костюм на дядо Коледа,
Аладинова лампа,
балони с нарисувани Дисни герои.
В часът на костеливите орехи,
небето е с биполярно разстройство,
прозява се, а не може да заспи,
раздразнително е, но не иска
да заплаче.
Ще се намери ли някой да му подари
магическо огледало или поне
една истинска фантасмагория?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...