2 jul 2024, 8:00  

Спорна топка

  Poesía
579 1 0

 

Спорим за всеки сантиметър                    

обитаемо пространство,
ти разбира се повече.
Сприхаво търся началото,
а ти свиваш с досада рамо
и врътваш глава.
Тук и сега му е времето,
двата влака заминаха вчера
без теб и без мен. 

Раздвоен си,
кой ще чуе лъка неуверен,
търсещ тон под трептяща ръка.
Спорим за всяка отбивка от пътя 
и ти облекчено въздъхваш наум,
забелязал ме аз да отстъпвам,
спасила мира. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...