2 июл. 2024 г., 08:00  

Спорна топка

580 1 0

 

Спорим за всеки сантиметър                    

обитаемо пространство,
ти разбира се повече.
Сприхаво търся началото,
а ти свиваш с досада рамо
и врътваш глава.
Тук и сега му е времето,
двата влака заминаха вчера
без теб и без мен. 

Раздвоен си,
кой ще чуе лъка неуверен,
търсещ тон под трептяща ръка.
Спорим за всяка отбивка от пътя 
и ти облекчено въздъхваш наум,
забелязал ме аз да отстъпвам,
спасила мира. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...