Спорим за всеки сантиметър
обитаемо пространство,
ти разбира се повече.
Сприхаво търся началото,
а ти свиваш с досада рамо
и врътваш глава.
Тук и сега му е времето,
двата влака заминаха вчера
без теб и без мен.
Раздвоен си,
кой ще чуе лъка неуверен,
търсещ тон под трептяща ръка.
Спорим за всяка отбивка от пътя
и ти облекчено въздъхваш наум,
забелязал ме аз да отстъпвам,
спасила мира.
© Светличка All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
