Защо ли нощем във сънят ти, идвам за подслон?

Защо от тебе искам да отпивам?

Имам точната 

"способност"

за любов, да си избирам онази – "невъзможната".

Пътища от грях по тебе дланите ми очертават.

Ти си толкова щастлив и ме желаеш...

А аз онази грешница съм – пожарите във тебе, дето ги разпалва.

Във вените ми се разтваря пулса нощта.

Ще идвам всяка нощ, 

от извора ти ще отпивам, на жаждата си не ще да утоля.

Защото грешна съм и ми отива!

@enetra