22 дек. 2024 г., 10:46

Способност

489 3 4

Защо ли нощем във сънят ти, идвам за подслон?

Защо от тебе искам да отпивам?

 

Имам точната 

"способност"

за любов, да си избирам онази – "невъзможната".

Пътища от грях по тебе дланите ми очертават.

Ти си толкова щастлив и ме желаеш...

А аз онази грешница съм – пожарите във тебе, дето ги разпалва.

 

Във вените ми се разтваря пулса нощта.

Ще идвам всяка нощ, 

от извора ти ще отпивам, на жаждата си не ще да утоля.

 

Защото грешна съм и ми отива!

 

@enetra

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ани ,Люси, Младен, благодаря за коментарите и подкрепата!
  • За жалост, ние жените сме все такива – ходим на едно и също място да пием вода, дори когато има и други, по-хубави извори. Благодаря за хубавите и ясни стихове!
  • Ехааа!Браво!
  • Възможна любов не съществува. Тя е само увертюра към брачен хомот.
    Истинската любов е винаги невъзможна!!!

    Поздравление за хубавия стих, Енетра!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...