22.12.2024 г., 10:46

Способност

469 3 4

Защо ли нощем във сънят ти, идвам за подслон?

Защо от тебе искам да отпивам?

 

Имам точната 

"способност"

за любов, да си избирам онази – "невъзможната".

Пътища от грях по тебе дланите ми очертават.

Ти си толкова щастлив и ме желаеш...

А аз онази грешница съм – пожарите във тебе, дето ги разпалва.

 

Във вените ми се разтваря пулса нощта.

Ще идвам всяка нощ, 

от извора ти ще отпивам, на жаждата си не ще да утоля.

 

Защото грешна съм и ми отива!

 

@enetra

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ани ,Люси, Младен, благодаря за коментарите и подкрепата!
  • За жалост, ние жените сме все такива – ходим на едно и също място да пием вода, дори когато има и други, по-хубави извори. Благодаря за хубавите и ясни стихове!
  • Ехааа!Браво!
  • Възможна любов не съществува. Тя е само увертюра към брачен хомот.
    Истинската любов е винаги невъзможна!!!

    Поздравление за хубавия стих, Енетра!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...