22.12.2024 г., 10:46

Способност

465 3 4

Защо ли нощем във сънят ти, идвам за подслон?

Защо от тебе искам да отпивам?

 

Имам точната 

"способност"

за любов, да си избирам онази – "невъзможната".

Пътища от грях по тебе дланите ми очертават.

Ти си толкова щастлив и ме желаеш...

А аз онази грешница съм – пожарите във тебе, дето ги разпалва.

 

Във вените ми се разтваря пулса нощта.

Ще идвам всяка нощ, 

от извора ти ще отпивам, на жаждата си не ще да утоля.

 

Защото грешна съм и ми отива!

 

@enetra

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ани ,Люси, Младен, благодаря за коментарите и подкрепата!
  • За жалост, ние жените сме все такива – ходим на едно и също място да пием вода, дори когато има и други, по-хубави извори. Благодаря за хубавите и ясни стихове!
  • Ехааа!Браво!
  • Възможна любов не съществува. Тя е само увертюра към брачен хомот.
    Истинската любов е винаги невъзможна!!!

    Поздравление за хубавия стих, Енетра!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...