Спри!

Спри!

Спри да ме измъчваш на думи.

Спри в мен да палиш искрата!

Нима не разбираш, че подлуди ме

и от теб ми се подкосяват краката?!

Спри да ми казваш, че ти е приятно

да мислиш за мен... Престани!

Нима за теб е все още така непонятно,

че и ти моите мисли плени!

Спри да казваш, че съм прекрасна!

Не си падам по лигави думи,

не съм петнайсет-годишна хлапачка,

която след теб да търчи!

Спри да ме караш да чакам

да предприемеш първата крачка.

Или тръгни към мен, или в друга посока - не знам,

но нямам нерви да си играем игрички!

Спри да казваш всичко, но наполовина,

по-добре ще е дори да мълчиш -

погледът ти струва повече от думи, дузина

и действията ти, стига да се осмелиш!

Спри да ми говориш за чувства!

И аз съм объркана колкото теб,

но поне имам смелост да си призная,

че те обичам -с ега е твой ред!

Спри да ме караш да ти казвам да спираш!

Защото знаеш, че не искам това!

Напротив, не искам нищо да свършва…

А да започнем, на чисто, сега!