Спри!
Спри да ме измъчваш на думи.
Спри в мен да палиш искрата!
Нима не разбираш, че подлуди ме
и от теб ми се подкосяват краката?!
Спри да ми казваш, че ти е приятно
да мислиш за мен... Престани!
Нима за теб е все още така непонятно,
че и ти моите мисли плени!
Спри да казваш, че съм прекрасна!
Не си падам по лигави думи,
не съм петнайсет-годишна хлапачка,
която след теб да търчи!
Спри да ме караш да чакам
да предприемеш първата крачка.
Или тръгни към мен, или в друга посока - не знам,
но нямам нерви да си играем игрички!
Спри да казваш всичко, но наполовина,
по-добре ще е дори да мълчиш -
погледът ти струва повече от думи, дузина
и действията ти, стига да се осмелиш!
Спри да ми говориш за чувства!
И аз съм объркана колкото теб,
но поне имам смелост да си призная,
че те обичам -с ега е твой ред!
Спри да ме караш да ти казвам да спираш!
Защото знаеш, че не искам това!
Напротив, не искам нищо да свършва…
А да започнем, на чисто, сега!
© Надежда Рашева Всички права запазени