21 may 2007, 17:02

Спрях

  Poesía
828 0 5

Спрях да плача, а очите ми са сухи вече.
Няма да успееш да изтръгнеш и една сълза от тях...
дори насила.
Вече съм спокоен, сърцето усмири се,
няма да тупти единствено за теб.
Остави ме, махни се от живота ми,
искам най-накрая да спре да ме боли.
Искам аз да те забравя,
да изтрия всеки миг,
искам аз да се запаля,
за да изгори и последния ни спомен жив.
Мислех, че за мен си слона,
който уж е носил щастието на света,
а пък в крайна сметка се оказа,
че е слонът мой приятел,
донесъл ми единствено тъга...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Адамов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Приятели .. не става въпрос за синеочка .. това е написано в отговор на нещо много старо.Може би мойта грешка, е че погледнах назад, а не трябваше.Благодаря ви много за подкрепата.
    Ники .. ще се напиеме, когато кажеш и където кажеш
    Много ще се радвам да се видим и поговорим на по едно питие (няколко пъти)
  • Да-малко е странен този слон, но пък симаптичен...А и защо любимата да не прилича на слон и да не е хубава (слоновете носят и други качества в себе си, освен тези, за които се сещаме най-напред...)
    Поздрави!
  • Петьо..я се стегни!
    Отивай при Ники, че да видиш колко бързо ще я забравиш тази слоница
    Само не забравяй да пишеш!
    Поздрави и усмивки!
  • По принцип, слонът е символ на щастието!

    Но не ми допада, сравнението ти, на любимата със слон!?
    Погледни трети ред: Дори...?

    Поздравче!!
  • Петре!Приятелю!Ти си за напиване братле!
    Кажи кога(а и къде)!
    П.П.Надявам се синеочка да не е причината

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....