Адамов (Петър Адамов)
92 216
21 мая 2007 г., 17:02

Спрях 

  Поэзия
666 0 5

Спрях да плача, а очите ми са сухи вече.
Няма да успееш да изтръгнеш и една сълза от тях...
дори насила.
Вече съм спокоен, сърцето усмири се,
няма да тупти единствено за теб.
Остави ме, махни се от живота ми,
искам най-накрая да спре да ме боли.
Искам аз да те забравя,
да изтрия всеки миг,
искам аз да се запаля,
за да изгори и последния ни спомен жив.
Мислех, че за мен си слона,
който уж е носил щастието на света,
а пък в крайна сметка се оказа,
че е слонът мой приятел,
донесъл ми единствено тъга...

© Петър Адамов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Приятели .. не става въпрос за синеочка .. това е написано в отговор на нещо много старо.Може би мойта грешка, е че погледнах назад, а не трябваше.Благодаря ви много за подкрепата.
    Ники .. ще се напиеме, когато кажеш и където кажеш
    Много ще се радвам да се видим и поговорим на по едно питие (няколко пъти)
  • Да-малко е странен този слон, но пък симаптичен...А и защо любимата да не прилича на слон и да не е хубава (слоновете носят и други качества в себе си, освен тези, за които се сещаме най-напред...)
    Поздрави!
  • Петьо..я се стегни!
    Отивай при Ники, че да видиш колко бързо ще я забравиш тази слоница
    Само не забравяй да пишеш!
    Поздрави и усмивки!
  • По принцип, слонът е символ на щастието!

    Но не ми допада, сравнението ти, на любимата със слон!?
    Погледни трети ред: Дори...?

    Поздравче!!
  • Петре!Приятелю!Ти си за напиване братле!
    Кажи кога(а и къде)!
    П.П.Надявам се синеочка да не е причината
Предложения
: ??:??