21 мая 2007 г., 17:02

Спрях 

  Поэзия
706 0 5
Спрях да плача, а очите ми са сухи вече.
Няма да успееш да изтръгнеш и една сълза от тях...
дори насила.
Вече съм спокоен, сърцето усмири се,
няма да тупти единствено за теб.
Остави ме, махни се от живота ми,
искам най-накрая да спре да ме боли.
Искам аз да те забравя,
да изтрия всеки миг,
искам аз да се запаля,
за да изгори и последния ни спомен жив.
Мислех, че за мен си слона, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Адамов Все права защищены

Предложения
: ??:??