Anele (Елена)
28 19
8 jul 2004, 2:05

Спящата красавица 

  Poesía
1496 0 4
Какво сънувах тъй и не попита,
да те обичам просто пожела
и сънищата ми се изпариха,
щом лицето си измих с вода.

А дълго спах и всичко беше ясно,
появи се подредено в моята глава,
душата ми бе хваната на тясно
и на криле от птица полетя.

Сънувах дълго и сънувах всичко,
кошмарите изместваха мечти,
мечтите след видения отлитаха,
видения за бъдещите дни.

Научих миналото си до край,
дочух от бъдещето всеки звук,
разбрах, че тръгнал си към мен
и ще дойдеш много скоро тук.

Да, ти дойде, успях да те дочакам,
след сто години сън във самота,
успя да намериш сред тръните замъка
и в стаята ми стъпката ти проехтя.

При мен дойде, с целувка ме събуди,
с ръка отмести моите коси,
в двореца с теб влетяха пеперуди
и в миг изчезнаха вековните бодли.

За сънуваното нищо не попита,
а всичко бях разбрала там,
познавам те, макар да ме откриваш,
и всяка твоя малка тайна знам.

© Елена Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??