Anele (Елена)
28 19
8.07.2004 г., 2:05 ч.

Спящата красавица 

  Поезия
1359 0 4
Какво сънувах тъй и не попита,
да те обичам просто пожела
и сънищата ми се изпариха,
щом лицето си измих с вода.

А дълго спах и всичко беше ясно,
появи се подредено в моята глава,
душата ми бе хваната на тясно
и на криле от птица полетя.

Сънувах дълго и сънувах всичко,
кошмарите изместваха мечти,
мечтите след видения отлитаха,
видения за бъдещите дни.

Научих миналото си до край,
дочух от бъдещето всеки звук,
разбрах, че тръгнал си към мен
и ще дойдеш много скоро тук.

Да, ти дойде, успях да те дочакам,
след сто години сън във самота,
успя да намериш сред тръните замъка
и в стаята ми стъпката ти проехтя.

При мен дойде, с целувка ме събуди,
с ръка отмести моите коси,
в двореца с теб влетяха пеперуди
и в миг изчезнаха вековните бодли.

За сънуваното нищо не попита,
а всичко бях разбрала там,
познавам те, макар да ме откриваш,
и всяка твоя малка тайна знам.

© Елена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??