8.07.2004 г., 2:05

Спящата красавица

1.8K 0 4
Какво сънувах тъй и не попита,
да те обичам просто пожела
и сънищата ми се изпариха,
щом лицето си измих с вода.

А дълго спах и всичко беше ясно,
появи се подредено в моята глава,
душата ми бе хваната на тясно
и на криле от птица полетя.

Сънувах дълго и сънувах всичко,
кошмарите изместваха мечти,
мечтите след видения отлитаха,
видения за бъдещите дни.

Научих миналото си до край,
дочух от бъдещето всеки звук,
разбрах, че тръгнал си към мен
и ще дойдеш много скоро тук.

Да, ти дойде, успях да те дочакам,
след сто години сън във самота,
успя да намериш сред тръните замъка
и в стаята ми стъпката ти проехтя.

При мен дойде, с целувка ме събуди,
с ръка отмести моите коси,
в двореца с теб влетяха пеперуди
и в миг изчезнаха вековните бодли.

За сънуваното нищо не попита,
а всичко бях разбрала там,
познавам те, макар да ме откриваш,
и всяка твоя малка тайна знам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...