И ще дойде буря

без светлината в душата ти.

И ще завалят капки дъжд

от парчетата мъка у мен.

И светът ни ще стане сиво-жлъчен,

щом изпуснеш ръцете ми -

тези ръце, които само съзнанието ти знае.

И пред пещерата светлина

от препускащи мълнии

ще блести и говори без думи.

И в прозореца  ти

ще стои будното мое съзнание -

отражение на твоите мисли.

Спящи сме с тебе -

толкова луди и търсещи.

Спящи сме в тоя свят от безумие.

A  съня ни спохождат сенки от минали дни -

луди коне като нас.

Ако ти си отидеш от мен,

би ли запитал какво ще правя без тебе?