30.05.2010 г., 21:38

Спящи

545 0 0

И ще дойде буря

без светлината в душата ти.

И ще завалят капки дъжд

от парчетата мъка у мен.

И светът ни ще стане сиво-жлъчен,

щом изпуснеш ръцете ми -

тези ръце, които само съзнанието ти знае.

 

И пред пещерата светлина

от препускащи мълнии

ще блести и говори без думи.

И в прозореца  ти

ще стои будното мое съзнание -

отражение на твоите мисли.

 

Спящи сме с тебе -

толкова луди и търсещи.

Спящи сме в тоя свят от безумие.

A  съня ни спохождат сенки от минали дни -

луди коне като нас.

Ако ти си отидеш от мен,

би ли запитал какво ще правя без тебе?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криста Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...