30.05.2010 г., 21:38

Спящи

546 0 0

И ще дойде буря

без светлината в душата ти.

И ще завалят капки дъжд

от парчетата мъка у мен.

И светът ни ще стане сиво-жлъчен,

щом изпуснеш ръцете ми -

тези ръце, които само съзнанието ти знае.

 

И пред пещерата светлина

от препускащи мълнии

ще блести и говори без думи.

И в прозореца  ти

ще стои будното мое съзнание -

отражение на твоите мисли.

 

Спящи сме с тебе -

толкова луди и търсещи.

Спящи сме в тоя свят от безумие.

A  съня ни спохождат сенки от минали дни -

луди коне като нас.

Ако ти си отидеш от мен,

би ли запитал какво ще правя без тебе?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криста Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...