Спящи
И ще дойде буря
без светлината в душата ти.
И ще завалят капки дъжд
от парчетата мъка у мен.
И светът ни ще стане сиво-жлъчен,
щом изпуснеш ръцете ми -
тези ръце, които само съзнанието ти знае.
И пред пещерата светлина
от препускащи мълнии
ще блести и говори без думи.
И в прозореца ти
ще стои будното мое съзнание -
отражение на твоите мисли.
Спящи сме с тебе -
толкова луди и търсещи.
Спящи сме в тоя свят от безумие.
A съня ни спохождат сенки от минали дни -
луди коне като нас.
Ако ти си отидеш от мен,
би ли запитал какво ще правя без тебе?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криста Всички права запазени