Срамувам се...
Срамувам се... от себе си,
заради твойта вечна грубост...
Мечтаех си за... нежността,
а ти убиваш я с такава лекота...
Потърсих... светлинка
в дебрите на твойта тъмнина...
Желаех... малко топлинка,
наместо бурната вихрушка...
Запалих... мъничка искра
в огъня на твоята студенина...
Разрових се... в пепелта,
за да намеря там изгубена душа...
Срамувам се... от слабостта си,
да жертвам всичко в името на любовта...
----
Говорех си... с постоянството сама,
а срещнах непримирима тишина...
Избухнах... в бурен гняв,
докато ти със спокойствие ме наруга...
Заплитах... думи сложни,
бледнеещи пред твоята словесна простота.
че участвам в твоята измислена игра...
----
Страхувам се... от себе си,
докато продължавам да търпя...
Откривам, че... не заслужавам
да страдам, заради чужда празнота...
Срамувам се... от твойта глупост,
защото не разбираш какво е Самота!!
---
Ридаех... ала сили нямам вече,
несподелен оказа се и днес плача...
Срамувам се... от себе си,
че позволявам да се отрони поредната сълза...
Срамувам се... от своето безумие,
заради егоистичната ти и безкрайно губеща... суета...
© Виктория Минева Todos los derechos reservados