2.05.2008 г., 9:56

Срамувам се...

3.3K 0 14

Срамувам се...


Срамувам се... от себе си,

заради твойта вечна грубост...


Мечтаех си за... нежността,

а ти  убиваш я с такава лекота...


Потърсих... светлинка

в  дебрите на твойта тъмнина...


Желаех... малко топлинка,

наместо бурната  вихрушка...


 

Запалих... мъничка искра

в огъня на  твоята студенина...


Разрових се... в пепелта,

за да намеря  там изгубена душа...


Срамувам се... от слабостта си,

да жертвам всичко в името на любовта...

----

 Говорех си... с постоянството сама,

а срещнах  непримирима тишина...


 

Избухнах... в бурен гняв,

докато  ти със спокойствие ме наруга...


Заплитах... думи сложни,

бледнеещи пред твоята словесна простота.


Срамувам се... от себе си,

че участвам в твоята измислена игра...

----

Страхувам се... от  себе си,

докато продължавам да търпя...


Откривам, че... не заслужавам

да страдам, заради чужда празнота...


Срамувам се... от  твойта глупост,

защото не разбираш какво е Самота!!

---

Ридаех... ала сили нямам вече,

несподелен оказа се и днес плача...


Срамувам се... от себе си,

че позволявам да се отрони поредната сълза...


Срамувам се... от своето безумие,

заради егоистичната ти  и безкрайно губеща... суета...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Минева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ТОЗИ ЗА КОГОТО ПИШЕШ БИ ТРЯБВАЛО ДА СЕ СРАМУВА.. ТИ СИ ЕДНА ДОБРА ПОЕТЕСА С ТОЛКОВА НЕЖНА ДУША. ГОРДЕЙ СЕ И ПОТЪРСИ ЧОВЕК С ДУША КАТО ТВОЯТА! УСПЕХ МИЛА!!
  • Благодаря, Мартина. Радвам се, че обоснова мнението си. За мен, както казах, е важно, да има обосновка независимо от коментара - дали е положителен или отрицателен.
  • Аз чак сега прочитам този стих, и много искам да си изразя мнението, и да го обоснова!!! За втори път днес попадам на конфликт в Откровения. И какъв е смисъла?! "стихът" на Вики не се лее в постоянна рима, но е толкова докосващ и откровен, че не е и нужно... И между другото - прочетох на глас - стихът е толкова дълбок и трогателен, до колкото човек има емоционално богатство за да го оцени.
    Аз пиша 6.
  • Andromaha, разбирам, че си търсиш повод да се заядеш поради явно някой мой коментар, който не ти е допаднал. Но всеки има право на мнение. Аз никога не съм твърдяла, че съм поет в пълния смисъл на думата, не смятам и че имам право да твърдя това, но за разлика от хора, които се заяждат на инат, изказвам мнение и смятам, че го обосновавам. Ако не съм се обосновала, моля за извинение, всичко е поправимо. А че ти или някой друг не харесва стиховете ми, слабо ме интересува, аз не гоня публичност и оценки. Оценявам личното мнение и доводите за него. Търпя критика без да се заяждам и да вкарвам я ирония, я сарказъм. Факта, че съм обърнала внимание на откритото ти заяждане е непроменяем, но все пак повтарям - всеки има мнение и трябва да го отстоява.
  • "егоистичаната ти и безкрайно губеща...суета..."

    Много ми харесва точно тази фраза

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...