2 мая 2008 г., 09:56

Срамувам се...

3.3K 0 14

Срамувам се...


Срамувам се... от себе си,

заради твойта вечна грубост...


Мечтаех си за... нежността,

а ти  убиваш я с такава лекота...


Потърсих... светлинка

в  дебрите на твойта тъмнина...


Желаех... малко топлинка,

наместо бурната  вихрушка...


 

Запалих... мъничка искра

в огъня на  твоята студенина...


Разрових се... в пепелта,

за да намеря  там изгубена душа...


Срамувам се... от слабостта си,

да жертвам всичко в името на любовта...

----

 Говорех си... с постоянството сама,

а срещнах  непримирима тишина...


 

Избухнах... в бурен гняв,

докато  ти със спокойствие ме наруга...


Заплитах... думи сложни,

бледнеещи пред твоята словесна простота.


Срамувам се... от себе си,

че участвам в твоята измислена игра...

----

Страхувам се... от  себе си,

докато продължавам да търпя...


Откривам, че... не заслужавам

да страдам, заради чужда празнота...


Срамувам се... от  твойта глупост,

защото не разбираш какво е Самота!!

---

Ридаех... ала сили нямам вече,

несподелен оказа се и днес плача...


Срамувам се... от себе си,

че позволявам да се отрони поредната сълза...


Срамувам се... от своето безумие,

заради егоистичната ти  и безкрайно губеща... суета...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Минева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ТОЗИ ЗА КОГОТО ПИШЕШ БИ ТРЯБВАЛО ДА СЕ СРАМУВА.. ТИ СИ ЕДНА ДОБРА ПОЕТЕСА С ТОЛКОВА НЕЖНА ДУША. ГОРДЕЙ СЕ И ПОТЪРСИ ЧОВЕК С ДУША КАТО ТВОЯТА! УСПЕХ МИЛА!!
  • Благодаря, Мартина. Радвам се, че обоснова мнението си. За мен, както казах, е важно, да има обосновка независимо от коментара - дали е положителен или отрицателен.
  • Аз чак сега прочитам този стих, и много искам да си изразя мнението, и да го обоснова!!! За втори път днес попадам на конфликт в Откровения. И какъв е смисъла?! "стихът" на Вики не се лее в постоянна рима, но е толкова докосващ и откровен, че не е и нужно... И между другото - прочетох на глас - стихът е толкова дълбок и трогателен, до колкото човек има емоционално богатство за да го оцени.
    Аз пиша 6.
  • Andromaha, разбирам, че си търсиш повод да се заядеш поради явно някой мой коментар, който не ти е допаднал. Но всеки има право на мнение. Аз никога не съм твърдяла, че съм поет в пълния смисъл на думата, не смятам и че имам право да твърдя това, но за разлика от хора, които се заяждат на инат, изказвам мнение и смятам, че го обосновавам. Ако не съм се обосновала, моля за извинение, всичко е поправимо. А че ти или някой друг не харесва стиховете ми, слабо ме интересува, аз не гоня публичност и оценки. Оценявам личното мнение и доводите за него. Търпя критика без да се заяждам и да вкарвам я ирония, я сарказъм. Факта, че съм обърнала внимание на откритото ти заяждане е непроменяем, но все пак повтарям - всеки има мнение и трябва да го отстоява.
  • "егоистичаната ти и безкрайно губеща...суета..."

    Много ми харесва точно тази фраза

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...