Сребролика нощта ще заспи
Сребролика нощта ще заспи,
свойте сенки разстлала в душата,
ще се стичат реки от сълзи,
но със утрото тъгата ще стихне.
И тогава ще взема в прегръдката си
светлина, изжадувана в нощите,
ще усмихна лъчите в очите си
и ще слушам на птиците песните.
Ще забравя предречени пътища
и молитвени думи ще шепна.
Ще прераждам от старите сънища
нови друми, по които ще тръгна.
Сребролика нощта ще заспи,
а зората, по-златна от всякога,
ще измие тъгата от моите очи
и навярно ще бъда щастлива...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
