30 oct 2019, 9:47

Сред Автопарка

  Poesía » Otra
750 7 20

С невзрачно бяла, мижава боя

и с деформирани от пътя джанти,

Нисана бе “единствена” кола,

вбесяваха го всякакви Трабанти!

 

Той вдигаше на улицата сто -

На пътя бе безмилостен агресор.

Омесен бе с космическо тесто,

двигателят му имаше компресор.

 

За него всяка Шкода бе сандък.

Тя нямаше престижни аргументи.

На Опели не пускаше фандък,

а в Ситроен, не бяха конкуренти.

 

С Пежото той си правеше ташак,

подхвърляше му някакви трохички.

Тойотата му беше кръвен враг,

а Маздите, ги считаше за брички.

 

Но може би, съдбата точно днес

край него спря с най-новото Ауди,

с последния модел на Мерцедес,

две класики - харесвани и... луди!

 

Нисана се почувства унизен -

не можеше със тях да се сравнява.

Двигателят му беше изхабен,

маслото му започна да прегрява.

 

Опита се с маневри и с лъжи

да бъде пак шосейният диктатор!

Но шоуто, без него продължи,

той нямаше отзад... катализатор!

 

 

 

Юри 

Йовев

Октомври

2019 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Yuri Yovev Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Елка! Дразнители бол! 😉
  • Все ще се намери някой да е по-добър от теб и да те дразни! Много хубав стих!
  • Благодаря ти, Иржи! Хората, които имат привилегията да те возят с кола, трябва да са много щастливи с теб! 😋
  • Хич,ама съвсем хич не съм спец по автомобилите!За мен всички са возила и щом има кой да ме вози....Всъщност и аз имам книжка с отдавна изтекъл срок...по разни причини...Затова са смешни първите изречения,инъче обичам да се возя!...А стиха ти много добре си го изваял,Юри,впрочем както всички останали.Четох с удоволствие!!
  • Благодаря ти, Гавраиле! С колите е така: Ако не е класика, много бързо заминава на моргата! 😋Поздрави!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...