30 oct 2019, 9:47

Сред Автопарка

  Poesía » Otra
752 7 20

С невзрачно бяла, мижава боя

и с деформирани от пътя джанти,

Нисана бе “единствена” кола,

вбесяваха го всякакви Трабанти!

 

Той вдигаше на улицата сто -

На пътя бе безмилостен агресор.

Омесен бе с космическо тесто,

двигателят му имаше компресор.

 

За него всяка Шкода бе сандък.

Тя нямаше престижни аргументи.

На Опели не пускаше фандък,

а в Ситроен, не бяха конкуренти.

 

С Пежото той си правеше ташак,

подхвърляше му някакви трохички.

Тойотата му беше кръвен враг,

а Маздите, ги считаше за брички.

 

Но може би, съдбата точно днес

край него спря с най-новото Ауди,

с последния модел на Мерцедес,

две класики - харесвани и... луди!

 

Нисана се почувства унизен -

не можеше със тях да се сравнява.

Двигателят му беше изхабен,

маслото му започна да прегрява.

 

Опита се с маневри и с лъжи

да бъде пак шосейният диктатор!

Но шоуто, без него продължи,

той нямаше отзад... катализатор!

 

 

 

Юри 

Йовев

Октомври

2019 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Yuri Yovev Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Елка! Дразнители бол! 😉
  • Все ще се намери някой да е по-добър от теб и да те дразни! Много хубав стих!
  • Благодаря ти, Иржи! Хората, които имат привилегията да те возят с кола, трябва да са много щастливи с теб! 😋
  • Хич,ама съвсем хич не съм спец по автомобилите!За мен всички са возила и щом има кой да ме вози....Всъщност и аз имам книжка с отдавна изтекъл срок...по разни причини...Затова са смешни първите изречения,инъче обичам да се возя!...А стиха ти много добре си го изваял,Юри,впрочем както всички останали.Четох с удоволствие!!
  • Благодаря ти, Гавраиле! С колите е така: Ако не е класика, много бързо заминава на моргата! 😋Поздрави!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...