Oct 30, 2019, 9:47 AM

Сред Автопарка

  Poetry » Other
745 7 20

С невзрачно бяла, мижава боя

и с деформирани от пътя джанти,

Нисана бе “единствена” кола,

вбесяваха го всякакви Трабанти!

 

Той вдигаше на улицата сто -

На пътя бе безмилостен агресор.

Омесен бе с космическо тесто,

двигателят му имаше компресор.

 

За него всяка Шкода бе сандък.

Тя нямаше престижни аргументи.

На Опели не пускаше фандък,

а в Ситроен, не бяха конкуренти.

 

С Пежото той си правеше ташак,

подхвърляше му някакви трохички.

Тойотата му беше кръвен враг,

а Маздите, ги считаше за брички.

 

Но може би, съдбата точно днес

край него спря с най-новото Ауди,

с последния модел на Мерцедес,

две класики - харесвани и... луди!

 

Нисана се почувства унизен -

не можеше със тях да се сравнява.

Двигателят му беше изхабен,

маслото му започна да прегрява.

 

Опита се с маневри и с лъжи

да бъде пак шосейният диктатор!

Но шоуто, без него продължи,

той нямаше отзад... катализатор!

 

 

 

Юри 

Йовев

Октомври

2019 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Yuri Yovev All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Елка! Дразнители бол! 😉
  • Все ще се намери някой да е по-добър от теб и да те дразни! Много хубав стих!
  • Благодаря ти, Иржи! Хората, които имат привилегията да те возят с кола, трябва да са много щастливи с теб! 😋
  • Хич,ама съвсем хич не съм спец по автомобилите!За мен всички са возила и щом има кой да ме вози....Всъщност и аз имам книжка с отдавна изтекъл срок...по разни причини...Затова са смешни първите изречения,инъче обичам да се возя!...А стиха ти много добре си го изваял,Юри,впрочем както всички останали.Четох с удоволствие!!
  • Благодаря ти, Гавраиле! С колите е така: Ако не е класика, много бързо заминава на моргата! 😋Поздрави!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...