30.10.2019 г., 9:47

Сред Автопарка

744 7 20

С невзрачно бяла, мижава боя

и с деформирани от пътя джанти,

Нисана бе “единствена” кола,

вбесяваха го всякакви Трабанти!

 

Той вдигаше на улицата сто -

На пътя бе безмилостен агресор.

Омесен бе с космическо тесто,

двигателят му имаше компресор.

 

За него всяка Шкода бе сандък.

Тя нямаше престижни аргументи.

На Опели не пускаше фандък,

а в Ситроен, не бяха конкуренти.

 

С Пежото той си правеше ташак,

подхвърляше му някакви трохички.

Тойотата му беше кръвен враг,

а Маздите, ги считаше за брички.

 

Но може би, съдбата точно днес

край него спря с най-новото Ауди,

с последния модел на Мерцедес,

две класики - харесвани и... луди!

 

Нисана се почувства унизен -

не можеше със тях да се сравнява.

Двигателят му беше изхабен,

маслото му започна да прегрява.

 

Опита се с маневри и с лъжи

да бъде пак шосейният диктатор!

Но шоуто, без него продължи,

той нямаше отзад... катализатор!

 

 

 

Юри 

Йовев

Октомври

2019 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Елка! Дразнители бол! 😉
  • Все ще се намери някой да е по-добър от теб и да те дразни! Много хубав стих!
  • Благодаря ти, Иржи! Хората, които имат привилегията да те возят с кола, трябва да са много щастливи с теб! 😋
  • Хич,ама съвсем хич не съм спец по автомобилите!За мен всички са возила и щом има кой да ме вози....Всъщност и аз имам книжка с отдавна изтекъл срок...по разни причини...Затова са смешни първите изречения,инъче обичам да се возя!...А стиха ти много добре си го изваял,Юри,впрочем както всички останали.Четох с удоволствие!!
  • Благодаря ти, Гавраиле! С колите е така: Ако не е класика, много бързо заминава на моргата! 😋Поздрави!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...