paloma66 (Гълъбина Митева) paloma66 (Гълъбина Митева)
110 171
15 oct 2015, 21:45

Сред ежедневните, банални грижи...

  Poesía
794 2 5

Сред ежедневните, банални грижи -
душите ни умират всеки ден...
Минутите... изгубени се нижат.
И бавно се превръщаме... във тлен.

Дребнави, жалки ядове ни тровят.
В сърцата ни корави няма жал.
Не ни дотягат чуждите окови.
Не ни затрогва чуждата печал.

Препускаме - брутални и жестоки.
Все по-безскрупулни. И все по-зли.
Раняваме най-точно и дълбоко -
когато нас самите ни боли...

Задъхани по пътищата стръмни -
преследваме амбиции и власт.
Забравили, че някога ще съмне
едно щастливо утро... и без нас.

Забравили, че дните ни са къси...
И земния ни път... е предвидим.
И помъдряваме. Но твърде късно...
Едва когато трябва... да платим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0