Сред ежедневните, банални грижи...
Сред ежедневните, банални грижи -
душите ни умират всеки ден...
Минутите... изгубени се нижат.
И бавно се превръщаме... във тлен.
Дребнави, жалки ядове ни тровят.
В сърцата ни корави няма жал.
Не ни дотягат чуждите окови.
Не ни затрогва чуждата печал.
Препускаме - брутални и жестоки.
Все по-безскрупулни. И все по-зли.
Раняваме най-точно и дълбоко -
когато нас самите ни боли...
Задъхани по пътищата стръмни -
преследваме амбиции и власт.
Забравили, че някога ще съмне
едно щастливо утро... и без нас.
Забравили, че дните ни са къси...
И земния ни път... е предвидим.
И помъдряваме. Но твърде късно...
Едва когато трябва... да платим.
© Гълъбина Митева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво!!!
-
Много истини, мъдрост и поезия!Поздравления, Гълъбина!
-
"Забравили, че някога ще съмне
едно щастливо утро... и без нас."
Животът е маршрут. Не иска тичане,
а вглеждане в детайла, за да зърнем
че не достига време за обичане,
за даване, за прошка, за прегръщане...
Ръкопляскам! -
едно щастливо утро... и без нас.
А животът е сън.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
