Сред ежедневните, банални грижи...

Oct 15, 2015, 9:45 PM

Poetry

655 2 5

Сред ежедневните, банални грижи -
душите ни умират всеки ден...
Минутите... изгубени се нижат.
И бавно се превръщаме... във тлен.

Дребнави, жалки ядове ни тровят.
В сърцата ни корави няма жал.
Не ни дотягат чуждите окови.
Не ни затрогва чуждата печал.

Препускаме - брутални и жестоки.
Все по-безскрупулни. И все по-зли.
Раняваме най-точно и дълбоко -
когато нас самите ни боли...

Задъхани по пътищата стръмни -
преследваме амбиции и власт.
Забравили, че някога ще съмне
едно щастливо утро... и без нас.

Забравили, че дните ни са къси...
И земния ни път... е предвидим.
И помъдряваме. Но твърде късно...
Едва когато трябва... да платим.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

zelenaradost (Милена Френкева)

2024-08-10T02:34:12+03:00

Велико!
РосиП (Росица Петкова)

2018-02-18T16:43:44+02:00

Браво!!!
Izumrudkata (Катя)

2015-10-18T20:12:51+03:00

Много истини, мъдрост и поезия!Поздравления, Гълъбина!
Довереница (Дочка Василева)

2015-10-17T23:20:08+03:00

"Забравили, че някога ще съмне
едно щастливо утро... и без нас."

Животът е маршрут. Не иска тичане,
а вглеждане в детайла, за да зърнем
че не достига време за обичане,
за даване, за прошка, за прегръщане...

Ръкопляскам!
yotovava (Валентина Йотова)

2015-10-17T18:06:57+03:00

едно щастливо утро... и без нас.

А животът е сън.