Сред ежедневните, банални грижи...
Сред ежедневните, банални грижи -
душите ни умират всеки ден...
Минутите... изгубени се нижат.
И бавно се превръщаме... във тлен.
Дребнави, жалки ядове ни тровят.
В сърцата ни корави няма жал.
Не ни дотягат чуждите окови.
Не ни затрогва чуждата печал.
Препускаме - брутални и жестоки.
Все по-безскрупулни. И все по-зли.
Раняваме най-точно и дълбоко -
когато нас самите ни боли...
Задъхани по пътищата стръмни -
преследваме амбиции и власт.
Забравили, че някога ще съмне
едно щастливо утро... и без нас.
Забравили, че дните ни са къси...
И земния ни път... е предвидим.
И помъдряваме. Но твърде късно...
Едва когато трябва... да платим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гълъбина Митева Всички права запазени
