23 oct 2024, 18:54

Сред голите чукари на баира

  Poesía
371 0 0

                                 Нима е само спомен младостта
                                 сред голите чукари на баира,
                                 там, дето от години есента
                                 последните жълтици си прибира.

                                 И тръгва по пътечки от листа
                                 за кой ли път през мокрите дъбрави,
                                 да чуе – на гората песента –
                                 сред хиляди щурчета и ливади.

                                 Но пее сякаш – цялата земя!
                                 И вятърът – играе ръченица!
                                 От хребета на стръмните скали –
                                 до слънцето заспало край Марица. 

                                 Кънти земята! Ехото кънти!
                                 И писват като гайда небесата…
                                 Дъждът си пръска босите пети
                                 сред корените жадни на земята!

                                 Че този свят без него е суров.
                                 И съхне всяко зрънце във полето.
                                 До следващия искрен благослов
                                 на капките дъждовни от небето!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ревов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...