Нима е само спомен младостта
сред голите чукари на баира,
там, дето от години есента
последните жълтици си прибира.
И тръгва по пътечки от листа
за кой ли път през мокрите дъбрави,
да чуе – на гората песента –
сред хиляди щурчета и ливади.
Но пее сякаш – цялата земя!
И вятърът – играе ръченица!
От хребета на стръмните скали –
до слънцето заспало край Марица.
Кънти земята! Ехото кънти!
И писват като гайда небесата…
Дъждът си пръска босите пети
сред корените жадни на земята!
Че този свят без него е суров.
И съхне всяко зрънце във полето.
До следващия искрен благослов
на капките дъждовни от небето!
© Георги Ревов Всички права запазени