Сред голите чукари на баира
Нима е само спомен младостта
сред голите чукари на баира,
там, дето от години есента
последните жълтици си прибира.
И тръгва по пътечки от листа
за кой ли път през мокрите дъбрави,
да чуе – на гората песента –
сред хиляди щурчета и ливади.
Но пее сякаш – цялата земя!
И вятърът – играе ръченица!
От хребета на стръмните скали –
до слънцето заспало край Марица.
Кънти земята! Ехото кънти!
И писват като гайда небесата…
Дъждът си пръска босите пети
сред корените жадни на земята!
Че този свят без него е суров.
И съхне всяко зрънце във полето.
До следващия искрен благослов
на капките дъждовни от небето!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ревов Всички права запазени