Нима е само спомен младостта
                                 сред голите чукари на баира,
                                 там, дето от години есента
                                 последните жълтици си прибира.

                                 И тръгва по пътечки от листа
                                 за кой ли път през мокрите дъбрави,
                                 да чуе – на гората песента –
                                 сред хиляди щурчета и ливади.

                                 Но пее сякаш – цялата земя!
                                 И вятърът – играе ръченица!
                                 От хребета на стръмните скали –
                                 до слънцето заспало край Марица. 

                                 Кънти земята! Ехото кънти!
                                 И писват като гайда небесата…
                                 Дъждът си пръска босите пети
                                 сред корените жадни на земята!

                                 Че този свят без него е суров.
                                 И съхне всяко зрънце във полето.
                                 До следващия искрен благослов
                                 на капките дъждовни от небето!