13 nov 2010, 18:30

Сред облаци прах...

  Poesía
813 0 2

Сред облаци прах се раждам убита,

поглеждам от гроба и търся живот,

а у мене разруха със смърт се преплита

и трупове влачи в мътен потоп.

 

 

Трупове ледни и страшни,

трупове скъпи и мили -

храм на спомени прашни

и мечти отдавна изгнили.

 

 

И в изстинали вени застива кръвта,

сковават се в лед сърце и душа,

гине позорно мечта след мечта

и всичко потъва и чезне в прахта.

 

               .    .   .

 

Ето ме мене - вървя в тишина,

краката ми газят в пепелта на света.

И ето ни двете - аз и смъртта,

вървиме си двете - ръка за ръка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стана ми страшно...
    Върнах се назад да прочета нещо друго, но все едни такива, а носиш псемдоним - Фея.
    Недей така, дете, дай нещо свежо, да живне, да се разлисти!
  • Абе, момиче....кви са тия Хелуински мотиви, бе??? Четох ти това и първото...че то само гробове, трупове, мъртъвци, смърти....и ти Даже ако ги слееш двете спокойно може да стане "Изповед сред облаци прах..."!!! Дай го малко по-весело...я каква хубавица си Поздрави от мен

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...