Сред облаци прах...
Сред облаци прах се раждам убита,
поглеждам от гроба и търся живот,
а у мене разруха със смърт се преплита
и трупове влачи в мътен потоп.
Трупове ледни и страшни,
трупове скъпи и мили -
храм на спомени прашни
и мечти отдавна изгнили.
И в изстинали вени застива кръвта,
сковават се в лед сърце и душа,
гине позорно мечта след мечта
и всичко потъва и чезне в прахта.
. . .
Ето ме мене - вървя в тишина,
краката ми газят в пепелта на света.
И ето ни двете - аз и смъртта,
вървиме си двете - ръка за ръка.
© Мария Панкова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Абе, момиче....кви са тия Хелуински мотиви, бе??? Четох ти това и първото...че то само гробове, трупове, мъртъвци, смърти....и ти
Даже ако ги слееш двете спокойно може да стане "Изповед сред облаци прах..."!!! Дай го малко по-весело...я каква хубавица си
Поздрави от мен
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Върнах се назад да прочета нещо друго, но все едни такива, а носиш псемдоним - Фея.
Недей така, дете, дай нещо свежо, да живне, да се разлисти!