Сред облаци прах...
809
0
2
Сред облаци прах се раждам убита,
поглеждам от гроба и търся живот,
а у мене разруха със смърт се преплита
и трупове влачи в мътен потоп.
Трупове ледни и страшни,
трупове скъпи и мили -
храм на спомени прашни
и мечти отдавна изгнили.
И в изстинали вени застива кръвта,
сковават се в лед сърце и душа,
гине позорно мечта след мечта
и всичко потъва и чезне в прахта.
. . .
Ето ме мене - вървя в тишина,
краката ми газят в пепелта на света.
И ето ни двете - аз и смъртта,
вървиме си двете - ръка за ръка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панкова Всички права запазени
Даже ако ги слееш двете спокойно може да стане "Изповед сред облаци прах..."!!! Дай го малко по-весело...я каква хубавица си
Поздрави от мен