Сред облаци прах се раждам убита,
поглеждам от гроба и търся живот,
а у мене разруха със смърт се преплита
и трупове влачи в мътен потоп.
Трупове ледни и страшни,
трупове скъпи и мили -
храм на спомени прашни
и мечти отдавна изгнили.
И в изстинали вени застива кръвта,
сковават се в лед сърце и душа,
гине позорно мечта след мечта
и всичко потъва и чезне в прахта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация