15 may 2015, 7:51

Сред природата

  Poesía
648 0 1

Сред природата

 

Сред природата излязох рано,

за да подишам въздух свеж.

Но вбеси ме туй племе неразбрано!

Задавих се и в гърдите сетих болеж.

 

Как, човече, да ги разбереш?

 

Стадионът отсреща бе запален и димеше,

а футболният съдия разпалено крещеше.

 

Разкашлях се аз,

кашляха змиите,

кашляха и гущерите сред тревите.

В черна кръв се превърнаха лъките и водите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галифрей Михайлов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Подкрепям възмущението ти, Галифрей. Цялото ти стихотворение е една болка до задавяне, което може да се приеме и символично и в реален смисъл. Кулминацията на възмущението ти е на финала:
    "Разкашлях се аз,
    кашляха змиите,
    кашляха и гущерите сред тревите.
    В черна кръв се превърнаха лъките и водите.
    Поздравявам те за нетърпимостта и гражданската позиция!
    По-точно стихотворение на тази тема не може да има.Спокоен ден!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...