15.05.2015 г., 7:51

Сред природата

643 0 1

Сред природата

 

Сред природата излязох рано,

за да подишам въздух свеж.

Но вбеси ме туй племе неразбрано!

Задавих се и в гърдите сетих болеж.

 

Как, човече, да ги разбереш?

 

Стадионът отсреща бе запален и димеше,

а футболният съдия разпалено крещеше.

 

Разкашлях се аз,

кашляха змиите,

кашляха и гущерите сред тревите.

В черна кръв се превърнаха лъките и водите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галифрей Михайлов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Подкрепям възмущението ти, Галифрей. Цялото ти стихотворение е една болка до задавяне, което може да се приеме и символично и в реален смисъл. Кулминацията на възмущението ти е на финала:
    "Разкашлях се аз,
    кашляха змиите,
    кашляха и гущерите сред тревите.
    В черна кръв се превърнаха лъките и водите.
    Поздравявам те за нетърпимостта и гражданската позиция!
    По-точно стихотворение на тази тема не може да има.Спокоен ден!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...