15 мая 2015 г., 07:51

Сред природата

647 0 1

Сред природата

 

Сред природата излязох рано,

за да подишам въздух свеж.

Но вбеси ме туй племе неразбрано!

Задавих се и в гърдите сетих болеж.

 

Как, човече, да ги разбереш?

 

Стадионът отсреща бе запален и димеше,

а футболният съдия разпалено крещеше.

 

Разкашлях се аз,

кашляха змиите,

кашляха и гущерите сред тревите.

В черна кръв се превърнаха лъките и водите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галифрей Михайлов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Подкрепям възмущението ти, Галифрей. Цялото ти стихотворение е една болка до задавяне, което може да се приеме и символично и в реален смисъл. Кулминацията на възмущението ти е на финала:
    "Разкашлях се аз,
    кашляха змиите,
    кашляха и гущерите сред тревите.
    В черна кръв се превърнаха лъките и водите.
    Поздравявам те за нетърпимостта и гражданската позиция!
    По-точно стихотворение на тази тема не може да има.Спокоен ден!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...