Galifray (Галифрей Михайлов) Galifray (Галифрей Михайлов)
5 103
15 мая 2015 г., 07:51

Сред природата

649 0 1

Сред природата

 

Сред природата излязох рано,

за да подишам въздух свеж.

Но вбеси ме туй племе неразбрано!

Задавих се и в гърдите сетих болеж.

 

Как, човече, да ги разбереш?

 

Стадионът отсреща бе запален и димеше,

а футболният съдия разпалено крещеше.

 

Разкашлях се аз,

кашляха змиите,

кашляха и гущерите сред тревите.

В черна кръв се превърнаха лъките и водите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галифрей Михайлов Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • stoyna (Стойна Димова)
    stoyna (Стойна Димова)
    Подкрепям възмущението ти, Галифрей. Цялото ти стихотворение е една болка до задавяне, което може да се приеме и символично и в реален смисъл. Кулминацията на възмущението ти е на финала:
    "Разкашлях се аз,
    кашляха змиите,
    кашляха и гущерите сред тревите.
    В черна кръв се превърнаха лъките и водите.
    Поздравявам те за нетърпимостта и гражданската позиция!
    По-точно стихотворение на тази тема не може да има.Спокоен ден!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0