На този дъжд прилича покоят на сърцето -
следите хорски погалило е днес,
сред тях узна, захвърлени отдавна,
една и две мечти без глас.
Не искам да тичам после ветровете.
Не искам да виждам натежали от сбогом часовете.
Нека надеждата радва лицето,
нека не спира да пита сърцето -
аз дали заслужавам луната с морето?...
© Анна Todos los derechos reservados