Сред стъпките
824
0
0
На този дъжд прилича покоят на сърцето -
следите хорски погалило е днес,
сред тях узна, захвърлени отдавна,
една и две мечти без глас.
Не искам да тичам после ветровете.
Не искам да виждам натежали от сбогом часовете.
Нека надеждата радва лицето,
нека не спира да пита сърцето -
аз дали заслужавам луната с морето?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Всички права запазени
