9 sept 2023, 9:43

Сред вълните

538 1 0

Морето ми шепне - мечта е!

Във всяко сърце радост събужда,

морето на детство ухае...

И някак на зряло безгрижие!

 

Морето е повече от вълните си хиляди,

то е повече и от пясъкът си безброен,

морето, със своите блянове, потайно ухилени,

нашепва нещо просто и напълно естествено!

 

И само онзи, заслушан в гласовете на чайките,

може да чуе, отвъд шума на вълните,

безгрижните гласове на децата и майките,

които през вековете се носят щастливи!

 

Напомняйки ни онази простичка истина,

за която сме тук и за която живеем,

понякога някак достигана,

успява да ни отвори очите!...

 

А вълните препускат, безспирно,

като побеснели бели коне от пяна,

тичайки, летейки дори

към нашите, усмихнато - кротки добри старини

 

и ни нашепват :" Живейте! Животът е мехурчета само -

няколко хиляди, бързо свършващи дни!

Обичайте, намерете си рамо

на което да се опрете в сетните дни!"...

 

И заслушан в морето, оставам

замълчан и загледан във тези вълни,

и по човешки се скромно надявам,

да се помнят и мойте скромни, човешки следи!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Добромир Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...