Сред вълните

Морето ми шепне - мечта е!

Във всяко сърце радост събужда,

морето на детство ухае...

И някак на зряло безгрижие!

Морето е повече от вълните си хиляди,

то е повече и от пясъкът си безброен,

морето, със своите блянове, потайно ухилени,

нашепва нещо просто и напълно естествено!

И само онзи, заслушан в гласовете на чайките,

може да чуе, отвъд шума на вълните,

безгрижните гласове на децата и майките,

които през вековете се носят щастливи!

Напомняйки ни онази простичка истина,

за която сме тук и за която живеем,

понякога някак достигана,

успява да ни отвори очите!...

А вълните препускат, безспирно,

като побеснели бели коне от пяна,

тичайки, летейки дори

към нашите, усмихнато - кротки добри старини

и ни нашепват :" Живейте! Животът е мехурчета само -

няколко хиляди, бързо свършващи дни!

Обичайте, намерете си рамо

на което да се опрете в сетните дни!"...

И заслушан в морето, оставам

замълчан и загледан във тези вълни,

и по човешки се скромно надявам,

да се помнят и мойте скромни, човешки следи!...