Сред безкрайни вълни,
непознати, далечни,
аз търся образи омайни
и вечни...
На любов, надежда,
подкрепа,кураж...
Но дали в тоя свят прагматичен
всичко туй е мираж!?...
Но по донкихотовски
аз търся все още,
онези малки, но значими неща -
в тоя свят на омраза аз още вярвам в това!...
И търся, сред вълните от хора,
търся, повярвал, че мога
да срещна в очите и две
светлината дарена от Бога!
Неугасваща, силна, дълбока!
Светлина като вселена широка!
И вярвам, че сред тези вълни
те има любов, кажи ми! Нали?!
© Добромир Иванов Todos los derechos reservados