Сред безкрайни вълни,

непознати, далечни,

аз търся образи омайни

и вечни...

На любов, надежда,

подкрепа,кураж...

Но дали в тоя свят прагматичен

всичко туй е мираж!?...

Но по донкихотовски

аз търся все още,

онези малки, но значими неща -

в тоя свят на омраза аз още вярвам в това!...

И търся, сред вълните от хора,

търся, повярвал, че мога

да срещна в очите и две

светлината дарена от Бога!

Неугасваща, силна, дълбока!

Светлина като вселена широка!

И вярвам, че сред тези вълни

те има любов, кажи ми! Нали?!