6 ago 2019, 16:04

Средата на лятото

869 0 0

 

Средата на лятото бавно преваля,

и тъй намаляват най видмо дните.

Но слънцето ярко все още ни гали,

напичат ни здраво лъчите.

 

По кожата пари дори до чевено,

пожар не щади и сърцето.

Тревите тъй летни, почти пожълтели,

морето брега си залива с вълните.

 

И още ни палят копнежите летни,

и трепети морски на воля.

Любов да намериш когато си жаден,

в пожара сърцето те моли.

 

Побързай, не чакай, то вече минава,

след месец ще бъде септември.

Тук с хлад ще нахлуе, а птиците бързат,

любов те със лято отнасят.

 

И в утрини хладни, мъгли мълчаливи,

въпроси все тъй ще задаваш.

Защо я оставих на юг да отлитне,

сърцето горещо сред лято забравих.

 

Ятата отлитат, брегът тука пуст ще остане.

Знам, пак ще се върнате тук се година,

но тръпка любовна след тях не остава.

 

И лято е още, сега потърси я,

щом искаш я силно ще стане.

Ятата отлитат, любов тук задръж я,

вземи я със теб да остане.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...