Средата на лятото бавно преваля,

и тъй намаляват най видмо дните.

Но слънцето ярко все още ни гали,

напичат ни здраво лъчите.

По кожата пари дори до чевено,

пожар не щади и сърцето.

Тревите тъй летни, почти пожълтели,

морето брега си залива с вълните.

И още ни палят копнежите летни,

и трепети морски на воля.

Любов да намериш когато си жаден,

в пожара сърцето те моли.

Побързай, не чакай, то вече минава,

след месец ще бъде септември.

Тук с хлад ще нахлуе, а птиците бързат,

любов те със лято отнасят.

И в утрини хладни, мъгли мълчаливи,

въпроси все тъй ще задаваш.

Защо я оставих на юг да отлитне,

сърцето горещо сред лято забравих.

Ятата отлитат, брегът тука пуст ще остане.

Знам, пак ще се върнате тук се година,

но тръпка любовна след тях не остава.

И лято е още, сега потърси я,

щом искаш я силно ще стане.

Ятата отлитат, любов тук задръж я,

вземи я със теб да остане.