13 ene 2008, 21:04

Среднощен блян 

  Poesía » De amor
835 0 2
Среднощен блян
----------------------


В полунощ, когато сбъдват се мечтите,

в леглото тихичко до тебе аз лежа,

далече от съня поглеждам те замислен,

с очи докосвам отразената в косите ти луна.



Да знаеш само как не искам ти да се променяш,

как искам винаги да си така,

добра и нежна, винаги усмихната,

как искам винаги да си момичето, което аз целунах под дъжда.



Обичам те и моля те - обичай ме,

това единствено желая си сега,

така прегърнати аз искам заедно да изживеем дните си,

сега и винаги, от тук - до края на света.

© Венцислав Димов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??