Jan 13, 2008, 9:04 PM

Среднощен блян 

  Poetry » Love
834 0 2
Среднощен блян
----------------------


В полунощ, когато сбъдват се мечтите,

в леглото тихичко до тебе аз лежа,

далече от съня поглеждам те замислен,

с очи докосвам отразената в косите ти луна.



Да знаеш само как не искам ти да се променяш,

как искам винаги да си така,

добра и нежна, винаги усмихната,

как искам винаги да си момичето, което аз целунах под дъжда.



Обичам те и моля те - обичай ме,

това единствено желая си сега,

така прегърнати аз искам заедно да изживеем дните си,

сега и винаги, от тук - до края на света.

© Венцислав Димов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??